Динамика на геополитическите рискове през 2020 г.: От Иран до Либия
След Ислямската революцията в Иран от края на 70-те год.; десетилетия наред построявания облика на огромния Сатана (т.е. САЩ) в очите на мюсюлманите; нуклеарната договорка, от която Европа загуби доста, и в този момент – убийството на иранския воин и герой против " Ислямска страна " Касем Сюлеймани – кутията на Пандора е отворена.
В отговор държавният секретар Майк Помпео съобщи, че иранският военачалник подготвял нахлуване над американското посолство в Багдад; случай прочут ни към този момент от историята, който докара до политическа рецесия в края на 70-те години при президента Джими Картър.
Днес обаче не би трябвало да бъдем наивни и да мислим, че светът е обгърнат в бяло и черно – нюансите са доста и съвсем постоянно доминира сивото.
Според теорията на актуалната икономическа конвергенция и глобализация, международните финансови и политически елити работят взаимно съгласно интереса, макар приказките за морал, чест и достолепие на държавните мъже. Днес деловите или бизнес сътрудници не се интересуват от цвета, идеологията или религията на парите.
Затова самият Сюлеймани никога не е персона за подценяване. В идеологически проект гибелта го трансформира " страдалец " и народен знак. Генералът командваше елитните елементи със особено предопределение " Ал Кудс " в границите на Корпуса на стражите на ислямската гражданска война (КСИР) в Иран. Безспорно бе един от най-влиятелните и " мощни " мъже на Близкия изток и разполагаше с огромна власт и финансови запаси. Иран е ислямска република, а Касем Сюлеймани бе измежду най-близките сътрудници на аятолах Хаменей, негова " дясна ръка ". Затова имаше врагове както в света на Дар ал Ислям, по този начин и отвън него.
В геополитически проект Сюлеймани методично се опитваше да възвърне концепцията за Персийската империя, която някои анализатори оприличават с политиката към така наречен " шиитски полумесец " или " дъга " в Близкия Изток.
Второ, Ислямска република Иран поддържаше положителни връзки с демократите още от опитите за осъществяване на иранската договорка и търговия с горива при президента Обама. От друга страна нещата бързо се разпаднаха.
Нека не забравяме самодейността от 2011 година, когато държавните управления на Сирия, Иран и Ирак подписаха историческо енергийно съглашение за построяването на газопровод на стойност 10 милиарда $, който трябваше да свърже ирански пристанища с Дамаск. Предполагаше се, че съветската компания " Газпром " ще бъде главния вложител или оператор на новите газови залежи.
Успешната реализация на този план щеше да промени значително салдото на силите в района и можеше да сложи началото на нов стадий от геополитическата игра в Близкия Изток, само че в последна сметка ускори военните дейности в Сирия, изолацията на Иран и хубавичко американска хватка в Ирак.
Иранската страна води също по този начин мощно протекционистка политика: приходите от добитите енергоносители не отиват в западните банки, а се употребяват за покриване на вътрешните потребности на страната. Очевидно, това е още една от аргументите за омразата на Запада към ислямската република и ръководещия там режим. Друг обезпокоителен сигнал бе оповестяването на Сюлеймани за терорист и построявания му " медиен облик ". Истината е, че Касем Сюлеймани е дотолкоз " терорист ", колкото е всеки началник на специфична работа или почитан генерал/дипломат/политик.
Трето: иранският военачалник контролираше търговски триъгълник, които включваше големи финансови потоци, схемите с продажба на ирански петрол, търговия с Китай и контролът върху западните, гранични с Иран, афганистански територии. А актуалната геополитика на Афганистан е геополитиката на така наречен опиумен мак или хероина. Излишно е да загатваме кой точно управлява военно Афганистан.
Безспорно Доналд Тръмп реши да направи услуга на международните корпоративни кръгове. Залогът е на първо място неговата орис като президент на Съединени американски щати: от така наречен " импийчмънт " до резултата от идната предизборна борба. Кампанията против милиардера Майкъл Блумбърг ще бъде обвързвана с генерирането на големи средства, а околните до президента бизнес кръгове са насочени значително към Израел и Саудитска Арабия, т.е. против иранската страна. На второ място това е услуга към коренно настроените " ястреби " в Белия дом и Пентагона.
Тоест задачите на американската геополитическа провокация бяха две: финансови и вътрешнополитически.
Каквито и да са претекстовете на Тръмп обаче, умишленото ликвидиране на публични лица е акт на експанзия, който освен унищожава международния ред, само че тласка света към война. В обществените мрежи напълно закономерно се зададе въпросът какво биха създали евроатлантиците, в случай че причинител бе Руската федерация? В този ред на мисли войните (днес локални) очевидно още веднъж се употребяват като инструмент за разрешаване на бъдещите финансови рецесии – каквато неолибералният хайлайф усеща, че наближава за Запада. Нужен е рестарт на капитализма, който сега практикува " стопанска система без изходи " – облаги за един все по-богат и дребен международен хайлайф посредством спекулации и присвояване на запаси на страни, даже като България. Така да вземем за пример Втората международна война предотвратява следващата такава криза…и това днес е неоспоримо!
Накрая Доналд Тръмп изиска " милиарди долари " и от Ирак, като заплаши да удари иранските обекти на културно завещание. Спомнете си по какъв начин преди време Дрезден и Нагасаки бяха унищожени, по какъв начин София беше бомбардирана без нужда…нашите и даже европейските политици постоянно го не помнят! При това Иран е люлката на човешката цивилизация; културните ѝ обекти са пиедестал на международното историческо завещание, още повече поради историческия произход на европейците и на нас българите!
За благополучие обаче имаме и демонстрация на здрав разсъдък в международната геополитика – Ангела Меркел разгласи незабавно посещаване в Москва, с цел да разиска обстановката с съветския президент Владимир Путин. Германският канцлер е наясно, че Русия, в случай че не съдружник, то най-малко е непосредствен сътрудник на Иран. Самият Путин съумя да построи облика на миротворец през годините. Така той се оказа действителният победител в тази геополитическа борба, употребявайки актуалния тактиката на " клопката на Тукидид " – двама се карат, трети печели. По-точно с всяка международна ескалация на напрежението се реализира неизбежното доближаване на Германия с Русия – преплитането на технологии с запаси и общ пазар, а Европа излиза последователно от атлантическата хватка и се насочва към пазарите на Изтока, които изживяват стопански подем.
Сега съветският президент има действителен късмет да съобщи, че ислямската република е под закрилата на Русия. И тази отбрана може да бъде заложена в съглашение за взаимна защита сред Русия, Китай и Иран, дори Индия, Турция. Така " неприятният " за родните евроатлантици Путин може да измъкне Тръмп от авансово изгубената война. Паралелно с това силата на Вашингтон да проектира мощност в Близкия изток, когато всички мюсюлмани буйно ненавиждат американците, към този момент е нулева.
Какво следва в Либия?
Веднага последва и развръзка в спора в Либия. Тези дни в Москва бе изработен опит за споразумяване на либийския спор сред водача на държавното управление на Националното съглашение (ПНС) на Либия Фаиз Сарадж и командирът на Либийската национална войска (ЛНА) маршал Халифа Хафтар. Интересното е, че всички договаряния минаха посредством представители на съветската и турската страна. Видяхме по какъв начин след убийството на Муамар Кадафи страната се трансформира в пространство на непрекъсната безредица с обособени градове-държави, племенни територии, самостоятелни етнически анклави и банди. Пак следим зависимостите от иранския сюжети: Организация на обединените нации очевидно към този момент няма престиж, международният ред се разрушава, следим " имперската историческа роля " на Турция, сходно на тази на Иран.
Нещата още веднъж са сиво-бели и са индиректно свързани с огромните количества нефт и газ, които бяха открити в Източното Средиземноморие. Дали пък Турция уверено не се стреми да изтласка съперниците си – претендирайки за права върху находищата, полагащи се на Турска република Северен Кипър. Да не забравяме, че Израел, Ливан, Египет, страните от Европейски Съюз (особено Гърция, която не би изпуснала и тръбата от Турски поток) и САЩ също са в играта. Но на договарянията сред (лоялния към НАТО) гръцкия министър председател и президента Доналд Тръмп, САЩ директно обявиха, че Атина не би трябвало да разчита на тяхната поддръжка, в това число и при положение на директно турско навлизане.
Сега Турция, Руската федерация и САЩ са в една лодка, водена още веднъж от така наречен Realpolitik. А откакто се оправи с казуса в Сирия, разведри връзките в " иранската спекулация ", Москва ще бъде принудена да реализира сходна задача и в Либия, която бе оставена на произвола на гражданската война. Американците явно напущат Северна Африка; Европейски Съюз и Турция от ден на ден са индиферентни към политическите, за разлика от икономическите въпроси на либийската страна. Явно всичко в международната геополитика протича под знака на изменящия се международен ред и преразпределянето на икономическите трасета и запаси!
В умозаключение: На този декор България безспорно би трябвало да прояви дипломатическа еластичност и да отстоява своите национални ползи, а погледът на политиците да не стига до носа им! В никакъв случай не би трябвало да се отхвърляме от опцията да останем на международната газовата карта; опция, която, както видяхме, страните по света отстояват с големи старания и жертви. Не бива клиенти на непознати страни (от някогашния " соцелит " ) да вкарват България в предстоящ спор (и то с неразбираем край) посредством недомислени думи и съпоставения в жанр междузвездни войни!
Но не би трябвало да се стряскаме и от упътванията на всеки непознат посланик, изключително когато се касае за българския интерес.
Днес, в тези несигурни времена, е жизненоважно българската страна да бъде зона на мир и стопански разцвет. Особено когато пъзелът на международната геополитика се пренарежда; международният ред се разпада, а " великите сили " водят Realpolitik – т.е. интересуват се (прагматично) само от своите лични материални ползи!
Държава ни има всички предпоставки да се трансформира в контактна (икономическа) зона сред Изтока, от една страна – и Европейски Съюз (от които сме част), от друга! Геополитическият ни капацитет: виждаме го с неосъществения Южен, а сетне и с Турски поток; ЕПЕП (Пътя на коприната) – китайски инвестиции; имаме транзитиране на съветска газ; енергийни проекти; туризъм с туристи от Изток; железопътен превоз до Китай – какъв брой ли страни мечтаят за сходен геополитически запас. A на нас, почтено казано, различен не ни и остана!
И най-после – за изтеклите 30 години обществото ни възприе примиренческата теза, внушавана от чуждопоклонния " политически хайлайф ", че сме прекомерно слаби, с цел да можем да бъдем самостоятелни! Но нали за това водиха война нашите предци – за суверенна страна. Тя даже стана и царство, а в този момент сами се отхвърляме от жертвата им.
В резултат обръщаме тил на " върлите врагове " и поради криворазбрана блокова взаимност и материалния интерес на дребна групичка хора търсим илюзорни закани и бързаме с прилагателни и слагачество към други страни.
Не, би трябвало да търсим само българския, народен външнополитически интерес и по тази причина в по този начин оформящия геополитически и геоикономически борби не трябва да подхващаме недомислени стъпки, а да следваме своите (не чужди) ползи! Това не значи да превием тил – а да не залитаме в крайности! Защото светът се трансформира, а с него - уповавам се и мисленето на нашите родни политици!
Автор: Георги Димов
В отговор държавният секретар Майк Помпео съобщи, че иранският военачалник подготвял нахлуване над американското посолство в Багдад; случай прочут ни към този момент от историята, който докара до политическа рецесия в края на 70-те години при президента Джими Картър.
Днес обаче не би трябвало да бъдем наивни и да мислим, че светът е обгърнат в бяло и черно – нюансите са доста и съвсем постоянно доминира сивото.
Според теорията на актуалната икономическа конвергенция и глобализация, международните финансови и политически елити работят взаимно съгласно интереса, макар приказките за морал, чест и достолепие на държавните мъже. Днес деловите или бизнес сътрудници не се интересуват от цвета, идеологията или религията на парите.
Затова самият Сюлеймани никога не е персона за подценяване. В идеологически проект гибелта го трансформира " страдалец " и народен знак. Генералът командваше елитните елементи със особено предопределение " Ал Кудс " в границите на Корпуса на стражите на ислямската гражданска война (КСИР) в Иран. Безспорно бе един от най-влиятелните и " мощни " мъже на Близкия изток и разполагаше с огромна власт и финансови запаси. Иран е ислямска република, а Касем Сюлеймани бе измежду най-близките сътрудници на аятолах Хаменей, негова " дясна ръка ". Затова имаше врагове както в света на Дар ал Ислям, по този начин и отвън него.
В геополитически проект Сюлеймани методично се опитваше да възвърне концепцията за Персийската империя, която някои анализатори оприличават с политиката към така наречен " шиитски полумесец " или " дъга " в Близкия Изток.
Второ, Ислямска република Иран поддържаше положителни връзки с демократите още от опитите за осъществяване на иранската договорка и търговия с горива при президента Обама. От друга страна нещата бързо се разпаднаха.
Нека не забравяме самодейността от 2011 година, когато държавните управления на Сирия, Иран и Ирак подписаха историческо енергийно съглашение за построяването на газопровод на стойност 10 милиарда $, който трябваше да свърже ирански пристанища с Дамаск. Предполагаше се, че съветската компания " Газпром " ще бъде главния вложител или оператор на новите газови залежи.
Успешната реализация на този план щеше да промени значително салдото на силите в района и можеше да сложи началото на нов стадий от геополитическата игра в Близкия Изток, само че в последна сметка ускори военните дейности в Сирия, изолацията на Иран и хубавичко американска хватка в Ирак.
Иранската страна води също по този начин мощно протекционистка политика: приходите от добитите енергоносители не отиват в западните банки, а се употребяват за покриване на вътрешните потребности на страната. Очевидно, това е още една от аргументите за омразата на Запада към ислямската република и ръководещия там режим. Друг обезпокоителен сигнал бе оповестяването на Сюлеймани за терорист и построявания му " медиен облик ". Истината е, че Касем Сюлеймани е дотолкоз " терорист ", колкото е всеки началник на специфична работа или почитан генерал/дипломат/политик.
Трето: иранският военачалник контролираше търговски триъгълник, които включваше големи финансови потоци, схемите с продажба на ирански петрол, търговия с Китай и контролът върху западните, гранични с Иран, афганистански територии. А актуалната геополитика на Афганистан е геополитиката на така наречен опиумен мак или хероина. Излишно е да загатваме кой точно управлява военно Афганистан.
Безспорно Доналд Тръмп реши да направи услуга на международните корпоративни кръгове. Залогът е на първо място неговата орис като президент на Съединени американски щати: от така наречен " импийчмънт " до резултата от идната предизборна борба. Кампанията против милиардера Майкъл Блумбърг ще бъде обвързвана с генерирането на големи средства, а околните до президента бизнес кръгове са насочени значително към Израел и Саудитска Арабия, т.е. против иранската страна. На второ място това е услуга към коренно настроените " ястреби " в Белия дом и Пентагона.
Тоест задачите на американската геополитическа провокация бяха две: финансови и вътрешнополитически.
Каквито и да са претекстовете на Тръмп обаче, умишленото ликвидиране на публични лица е акт на експанзия, който освен унищожава международния ред, само че тласка света към война. В обществените мрежи напълно закономерно се зададе въпросът какво биха създали евроатлантиците, в случай че причинител бе Руската федерация? В този ред на мисли войните (днес локални) очевидно още веднъж се употребяват като инструмент за разрешаване на бъдещите финансови рецесии – каквато неолибералният хайлайф усеща, че наближава за Запада. Нужен е рестарт на капитализма, който сега практикува " стопанска система без изходи " – облаги за един все по-богат и дребен международен хайлайф посредством спекулации и присвояване на запаси на страни, даже като България. Така да вземем за пример Втората международна война предотвратява следващата такава криза…и това днес е неоспоримо!
Накрая Доналд Тръмп изиска " милиарди долари " и от Ирак, като заплаши да удари иранските обекти на културно завещание. Спомнете си по какъв начин преди време Дрезден и Нагасаки бяха унищожени, по какъв начин София беше бомбардирана без нужда…нашите и даже европейските политици постоянно го не помнят! При това Иран е люлката на човешката цивилизация; културните ѝ обекти са пиедестал на международното историческо завещание, още повече поради историческия произход на европейците и на нас българите!
За благополучие обаче имаме и демонстрация на здрав разсъдък в международната геополитика – Ангела Меркел разгласи незабавно посещаване в Москва, с цел да разиска обстановката с съветския президент Владимир Путин. Германският канцлер е наясно, че Русия, в случай че не съдружник, то най-малко е непосредствен сътрудник на Иран. Самият Путин съумя да построи облика на миротворец през годините. Така той се оказа действителният победител в тази геополитическа борба, употребявайки актуалния тактиката на " клопката на Тукидид " – двама се карат, трети печели. По-точно с всяка международна ескалация на напрежението се реализира неизбежното доближаване на Германия с Русия – преплитането на технологии с запаси и общ пазар, а Европа излиза последователно от атлантическата хватка и се насочва към пазарите на Изтока, които изживяват стопански подем.
Сега съветският президент има действителен късмет да съобщи, че ислямската република е под закрилата на Русия. И тази отбрана може да бъде заложена в съглашение за взаимна защита сред Русия, Китай и Иран, дори Индия, Турция. Така " неприятният " за родните евроатлантици Путин може да измъкне Тръмп от авансово изгубената война. Паралелно с това силата на Вашингтон да проектира мощност в Близкия изток, когато всички мюсюлмани буйно ненавиждат американците, към този момент е нулева.
Какво следва в Либия?
Веднага последва и развръзка в спора в Либия. Тези дни в Москва бе изработен опит за споразумяване на либийския спор сред водача на държавното управление на Националното съглашение (ПНС) на Либия Фаиз Сарадж и командирът на Либийската национална войска (ЛНА) маршал Халифа Хафтар. Интересното е, че всички договаряния минаха посредством представители на съветската и турската страна. Видяхме по какъв начин след убийството на Муамар Кадафи страната се трансформира в пространство на непрекъсната безредица с обособени градове-държави, племенни територии, самостоятелни етнически анклави и банди. Пак следим зависимостите от иранския сюжети: Организация на обединените нации очевидно към този момент няма престиж, международният ред се разрушава, следим " имперската историческа роля " на Турция, сходно на тази на Иран.
Нещата още веднъж са сиво-бели и са индиректно свързани с огромните количества нефт и газ, които бяха открити в Източното Средиземноморие. Дали пък Турция уверено не се стреми да изтласка съперниците си – претендирайки за права върху находищата, полагащи се на Турска република Северен Кипър. Да не забравяме, че Израел, Ливан, Египет, страните от Европейски Съюз (особено Гърция, която не би изпуснала и тръбата от Турски поток) и САЩ също са в играта. Но на договарянията сред (лоялния към НАТО) гръцкия министър председател и президента Доналд Тръмп, САЩ директно обявиха, че Атина не би трябвало да разчита на тяхната поддръжка, в това число и при положение на директно турско навлизане.
Сега Турция, Руската федерация и САЩ са в една лодка, водена още веднъж от така наречен Realpolitik. А откакто се оправи с казуса в Сирия, разведри връзките в " иранската спекулация ", Москва ще бъде принудена да реализира сходна задача и в Либия, която бе оставена на произвола на гражданската война. Американците явно напущат Северна Африка; Европейски Съюз и Турция от ден на ден са индиферентни към политическите, за разлика от икономическите въпроси на либийската страна. Явно всичко в международната геополитика протича под знака на изменящия се международен ред и преразпределянето на икономическите трасета и запаси!
В умозаключение: На този декор България безспорно би трябвало да прояви дипломатическа еластичност и да отстоява своите национални ползи, а погледът на политиците да не стига до носа им! В никакъв случай не би трябвало да се отхвърляме от опцията да останем на международната газовата карта; опция, която, както видяхме, страните по света отстояват с големи старания и жертви. Не бива клиенти на непознати страни (от някогашния " соцелит " ) да вкарват България в предстоящ спор (и то с неразбираем край) посредством недомислени думи и съпоставения в жанр междузвездни войни!
Но не би трябвало да се стряскаме и от упътванията на всеки непознат посланик, изключително когато се касае за българския интерес.
Днес, в тези несигурни времена, е жизненоважно българската страна да бъде зона на мир и стопански разцвет. Особено когато пъзелът на международната геополитика се пренарежда; международният ред се разпада, а " великите сили " водят Realpolitik – т.е. интересуват се (прагматично) само от своите лични материални ползи!
Държава ни има всички предпоставки да се трансформира в контактна (икономическа) зона сред Изтока, от една страна – и Европейски Съюз (от които сме част), от друга! Геополитическият ни капацитет: виждаме го с неосъществения Южен, а сетне и с Турски поток; ЕПЕП (Пътя на коприната) – китайски инвестиции; имаме транзитиране на съветска газ; енергийни проекти; туризъм с туристи от Изток; железопътен превоз до Китай – какъв брой ли страни мечтаят за сходен геополитически запас. A на нас, почтено казано, различен не ни и остана!
И най-после – за изтеклите 30 години обществото ни възприе примиренческата теза, внушавана от чуждопоклонния " политически хайлайф ", че сме прекомерно слаби, с цел да можем да бъдем самостоятелни! Но нали за това водиха война нашите предци – за суверенна страна. Тя даже стана и царство, а в този момент сами се отхвърляме от жертвата им.
В резултат обръщаме тил на " върлите врагове " и поради криворазбрана блокова взаимност и материалния интерес на дребна групичка хора търсим илюзорни закани и бързаме с прилагателни и слагачество към други страни.
Не, би трябвало да търсим само българския, народен външнополитически интерес и по тази причина в по този начин оформящия геополитически и геоикономически борби не трябва да подхващаме недомислени стъпки, а да следваме своите (не чужди) ползи! Това не значи да превием тил – а да не залитаме в крайности! Защото светът се трансформира, а с него - уповавам се и мисленето на нашите родни политици!
Автор: Георги Димов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ